БЪЛГАРСКАТА МЛЕЧНА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗАЕМА ВАЖНО МЯСТО В ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

Интервю на Магдалена Апостолова

• Акад. Балтаджиева, изданието на АМБ , вестник „Мляко+“, тази година навършва юбилей – 20 години. Вие сте един от основателите и редовен сътрудник на вестника. Моля, споделете своите впечатления за първите стъпки на изданието, както и за значението на професионалното му присъствие в бранша днес?

• Честит Юбилей - 20 години в-к „Мляко”! Специални поздравления за издателите!

Най-общо в-к „Мляко” изпълнява много добре предназначението си – отличен информатор на своето общество. Ако отправим поглед към неговото развитие, от първите стъпки до сега, очевидно е, че в-к „Мляко” е постигнал изискуемото ниво по вид и съдържание и е спечелил интереса на читателите от различни групи специалисти и възрасти.

• Млечната промишленост, за тези повече от двадесет и пет години, в които млекопреработвателните предприятия са изцяло в частни ръце, се разви много. Внедриха се нови технологии, апаратура, нови машини и съоръжения, бяха въведени нови изисквания на европейски регламенти и т.н. за производство на млечни продукти, Какво е Вашето експертно мнение за регулацията, технологиите и въобще за процесите през този период?

• През последните 25 години млечната ни промишленост премина изцяло в частния сектор. Нейното развитие, при новите условия през този период, има своите плюсове и минуси.

Положителното е това, че се умножи интересът за разнообразяване на асортиментите на млечните продукти, получи се значителен ефект в оформянето и в представянето на продукцията в разнообразни опаковки и разфасовки, с подчертана орнаментика показваща вида и съдържанието на продукта. В атмосферата на производството все по ярко звучи конкурентната амбиция за по-добро качество и разнообразие на асортиментите.

Отрицателното е това, че не се създаде разумна система за ефикасен контрол на положителния тласък на производството. Съществуващата нормативна документация до голяма степен регламентира условията на производството, но, контролът на производствените дейности все още не е на необходимото ниво. Липсва спомагателна, компетентна, насочваща за изправяне на качеството помощ, още повече, че качеството на изходната суровина през последните години е по-променливо. По силно е влиянието на климатичните, екологичните условия, особено в кравефермите с малък капацитет. Различията в качеството на млякото се отразяват неблагоприятно върху качеството на продукцията.

Няма съответствие между нарасналия интерес на производителите да произвеждат конкурентна продукция и възможностите за осигуряване на стабилно производство, отговарящо на изискванията на стандарта. Разкритите възможности за свободно творчество в областта на технологиите са в противоречие с нивото и капацитета на технологичната дейност – материалната база, техниката, професионализма.

За преодоляване на несъответствията са необходими повече усилия за повишаване на интелектуалния капацитет на производството. Следва да се има предвид, че амбициите за високи печалби, чрез минимални разходи за създаване на изискуемите условия на производството, допринасят за повече загуби от нестабилно качество и слаба реализация на продукцията.

• Според Вас, въвеждането на БДС стандартите ще запази ли производството на традиционни български млечни продукти и какво трябва да се промени, за да запазим нашата традиция и уникалността на продуктите си?

• Въвеждането на Българските държавни стандарти (БДС) има известен респект при производството на традиционни български млечни продукти. Но, практиката показва, че малко са производителите, които ползват българските стандарти. Основна причина за това е, че производството извън стандарта създава по-голяма свобода на технологичната дейност, но в същото време, допринася сериозни вреди върху запазването на уникалността на продуктите ни.

Българският държавен стандарт следва да предвижда развитие. Това се налага от характера на млечното производство. Млечните продукти са плод на биологични процеси, които са зависими от климатичните, екологичните условия, от качествените промени на млякото и др. Необходимо е периодично да се актуализират някои от параметрите, съобразно развитието на технологиите и пазарните условия.

• Акад. Балтаджиева, Вие сте ценен учен, който е разработвал и внедрявал нови технологии и продукти в млечната промишленост, участвате в много работни групи. Според Вас промените, които подкрепя АМБ в Наредба 1 на МЗ за хигиената на храните, по-точно в частта за влагането на растителни мазнини в млечните продукти и отделяне на производителите на млечни продукти с растителни мазнини от мандрите, ще помогне ли на бранша за спазване на нормативната уредба?

• Влагането на растителни мазнини в млечните продукти е едно от действията, характеризиращи развитието на технологиите на млечните продукти. За съжаление, това въведение в производството на млечни продукти се възприема не със здравословното му значение с разкритите възможности да се консумират високо белтъчни продукти, като сиренето без животинска мазнина. Този ценен подход се опорочи с акцента за постигане на икономически интереси - влагане на евтини, некачествени мазнини, някои от тях с неизвестен произход. И тук, основната причина е липсата на сериозен контрол върху тази дейност, което наложи получаването на продукти с комерсиално значение, а не здравословно.

Акцентът върху контрола се измества с предложението да се

отделят производителите на млечни продукти с растителни мазнини от мандрите. Това не считам, че може да помогне на бранша за спазване на нормативната уредба. По необходимо е да се внедри контрол с конкретни изисквания.

Основната суровина за получаване на млечни продукти с растителни мазнини е млякото. Вниманието и изискванията за влагане на качествено мляко при определени технологични параметри на процесите е основното изискване за извършване на производствения процес. Растителната мазнина се явява добавка, която след аналитично изследване, се хомогенизира и смесва с млякото, съобразно технологичните параметри за получаване на млечния продукт.

В нормативната документация трябва да има строг акцент за поддържане на висока хигиена. Маслените остатъци в хомогенизатора и съоръженията в технологичната линия за производство на млечни продукти се очистват основно с подходящи препарати, предназначени за хранителната промишленост. Контролът върху произхода, качеството и количеството на мазнината в продукта, следва да бъде безкомпромисен!

• Какво е мнението и виждането Ви за развитие на млечната промишленост в България през тази година и до 2020?

• Мнението ми за развитието на млечната промишленост е оптимистично. Имам убеждението, че все повече осъзнаваме необходимостта да се повишава културата на производството. Ръководството на технологичните процеси следва да се обезпечава с по нова техника и с повече млади и образовани хора. Промяната в климатичните условия налага да съобразяваме параметрите на технологичните операции с тях. След тежката зима безусловно настъпват промени, както в животновъдната, така и в технологичната дейност. Трябва да сме по-внимателни към качеството на добиваното мляко, неговата бактериална чистота и съдържание на съставните му компоненти.

• Какви и чии са според Вас грешките, за да се стига до натрупване на негативи, до складиране на нереализирана продукция в млекопреработвателните предприятия?

• Реализацията на продукцията е основен фактор за ефективността на производството. Тя зависи, преди всичко, от пазарните интереси към продукцията, които се обуславят от нейното качество, като цяло, здравословно значение и оригиналност.

Причините за негативи в качеството са много. Основни от тях са: качеството на млякото, неговата топлинна обработка, несъобразяване параметрите на технологичните операции с условията на производство. Империчното прилагане на едни и същи режими при различни условия на производството, пречи да се получи качествена, типизирана продукция, защото скоростта и характера на процесите са различни. Например, когато се ускори развитието на киселинообразуването, сиренето отделя повече суроватка, а киселото мляко се покрива с млечен серум. Общо казано, между процесите при получаване и съхранение на млечните продукти има взаимодействие, с което следва да се съобразяваме, за да се получи качествен и траен продукт. Освен това, реализацията на продукцията изисква съобразяване с интересите на пазарите. Различни са интересите спрямо показателите количество натриев хлорид, твърдост, степен на зрялост, вкус и аромат, външен вид и др.

Складираната нереализирана продукция в млечните предприятия, най-вече се дължи на лоша връзка с пазарните интереси, недоговорирана реализация.

• Какво, според Вас, трябва да предприемат, в сегашната ситуация, собствениците на мандри, за да имаме на пазара повече и по-качествена българска продукция?

• Сегашната ситуация изисква преди да се развие производството, всеки собственик на мандра да се запознае, с пазарите и пазарните интереси. Стремежът трябва да бъде качествена българска продукция, целенасочено към избрани пазари. Избраните пазари трябва да опознаят и възприемат продукцията на фирмата за да я търсят. Бих препоръчала да не се внедряват хаотично технологии по някакви създадени ситуации и интереси. Най-силно и добре се оценяват българските типични традиционни продукти – кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал от различни видове мляко, биологично обогатени с оригинални български закваски.

• И тъй като Вие сте доайен и се занимавате с науката за млечната промишленост, а без нея няма прогрес, смятате ли, че кадрите, които се подготвят за бранша, както в средното, така и във висшето образование са на нужното ниво и отговарят ли на и изискванията на фирмите и изискванията на ЕС?

• Винаги има какво да се и ска повече спрямо кадрите, които се подготвят за бранша със средно и висше образование. Задължително условие за качествена подготовка е оптималното съчетаване на теорията с практиката. Трябва задълбочено да се познават технологичните процеси и да се прилагат умело в практиката. Затова са необходими съвременни лаборатории и учебни бази, по ефективна връзка на образователните училища с практиката.

• АМБ Ви поздравява за научния труд – „Библиография на млечната промишленост”, която обобщава и дава информация, а и е първата за хранително вкусовата промишленост. Това е един необходим и очакван научен труд. Ще споделите ли кое Ви накара да направите това академично обобщение?Какви биха били ползите от Библиографията, които ще имат млекопреработвателните предприятия, научните работници, университети, професионални училища и всички, които се интересуват от млечната промишленост в България?

- Създаването на Библиография на науката за млякото и млечните продукти в млечната промишленост на България е провокирано от следните интереси:

България е страна, известна с уникалните си традиционни млечни продукти: кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал. Тяхното производство има дълга история и продуктите са се наложили на световните пазари. Има създадени легенди за тяхното здравословно значение и дълголетие;

Делът на изследователите в млечната наука и създателите на технологиите на млечните продукти е значителен спрямо общия дял на работещите в хранителната промишленост на България. Творците са създали множество ценни технологии, разработили са методи за получаване на високо качествени млечни продукти, които са представени в специализирани български и световни издания. До тях нямат достъп повечето от работещите в областта на млякото и млечните продукти. Библиографията представя всички творчески трудове – публикации, патенти, дисертации, книги и др. в удобен вид за ползването им за периода 1900 до 2015 год.

Библиографията е продукт на Академично специализирано звено за традиционни млечни продукти към БАН, подготвена с изключителната дейност на проф. дссн Стефан Денев, със съдействието на ръководството на Звеното.

Желаещите, които искат да се сдобият с Библиографията могат да заявят интереса си на адрес:

E-mail : Lb_lact@mail.bg

Тел. 032/958713

0879540118

• За АМБ е чест, че отделихте от времето си, за да предоставите отговори на всички въпроси. Благодарим Ви. Очакваме още нови резултати и изненади от научната Ви дейност.   

Топ 25 от класацията на "Регал" на преработвателите показва, че през 2015 г. продажбите на повечето дружества спадат

Силвия Радославова, КАПИТАЛ

Срив в цените на млякото заради увеличено световно предлагане и ограничено търсене. Затворен от ембарго руски пазар. Наплив на по-евтини европейски млечни продукти към България. В такава среда са работили българските млекопреработвателни предприятия през 2015 г., а негативните процеси са дали отражение и във финансовите им отчети. Приходите от продажби на 15 от 25-те най-големи производителя се свиват, а ръстът при растящите десет рядко е двуцифрен процент. С по-забележителен скок в продажбите са само три компании. Това са производителят на марките Lacrima и Frezco "Лодис инвест" (ръст 188%), великотърновската "Лактима", която произвежда айрани, млека и млечни десерти с марката "Балкан" (ръст 34%) и "Интер Ес–2000", която е собственик на мандрата в Ситово и прави продукти под едноименния бранд (ръст 32%).
Средният спад на приходите в топ 25 е 1.8%. Новост в класацията за 2015 г. е разместването на върха ѝ. "Обединена млечна компания"(ОМК) и "Тирбул" запазват водещите си места. На трета позиция вече е "Меггле България", което оставя бронзовия медалист от 2014 г., "Шрайбер фуудс България", четвърти. Причина за размяната на местата е сериозното свиване (13.2%) в продажбите на "Шрайбер фуудс България", които произвеждат млечните продукти под марката Danone.

Снимка на сектора
Въпреки кризата млечната индустрия държи лидерската позиция по стойност на продажбите в "Регал 500+". През 2015 г. оборотите в нея са за близо 810 млн. лв., което е около 100 млн. лв. повече в сравнение с втория най-оборотен сектор—захарните и шоколадови изделия.
По данни на Министерството на земеделието и храните през 2015 г. предприятия в страната са преработили 523 млн. т сурово мляко, 94% от които краве. Най-голям е бил обемът на производство на кисело мляко, пакетирано прясно мляко и бяло саламурено сирене. Анализ на "ИнтелиАгро" за млечния сектор откроява две важни тенденции в него. Увеличава се производството на готово за консумация прясно мляко—обемът му се удвоява за 10 години. Само през 2015 г. ръстът е 14%—до 74 млн. литра. Има устойчива диверсификация—правят се все повече сирена, различни от традиционните бяло саламурено и кашкавал, и продукти от мляко, различно от кравето.
Делът на износа в продажбите на мляко и млечни продукти се увеличава с 14% спрямо година по-рано, но без експортът да нараства в стойност. Най-изнасяните продукти са били сирената и изварата (178.5 млн. лв.), следвани от неконцентрирано мляко и сметана (14.4 млн. лв.) и кисело мляко (13.6 млн. лв.), чийто експорт е намалял с 12% спрямо 2014 г.
"Български износ отговаря на търсенето в държавите от ЕС и Америка. В последните години развитие търпи единствено бялото саламурено сирене. Макар да е типично балкански продукт, той става все по-разпознаваем по света и вече почти няма голям град без ресторант, който да не предлага салати с бяло сирене", казва Симеон Присадашки зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и собственик на "Жоси". Той е оптимист, че сегашната криза е към е края си. "Докато доскоро имаше излишък на суровина, сега има недостиг. Международната конюнктура е такава, че цените тръгват нагоре и кризата затихва."

Лидерът
През 2015 г. една пета (или 21.5%) от продажбите в млечната индустрия са били нправени от "Обединена млечна компания", "Тирбул" и "Меггле България". От челната тройка с ръст на продажбите в стойност през 2015 г. е единствено ОМК. Дружеството е част от гръцката група Vivatria, която произвежда в няколко различни направления на хранителната индустрия. Основен акционер в ОМК е Delta Food. Българското дружество произвежда марките "Верея", "Фибела", "Ханско" и "Русалка". Ръстът в оборота на компанията спрямо 2014 г. е 5.4%, а дялът ѝ от общите приходи от продажби през 2015 г. е 8.9%.
"Органичният ръст в продажбите през годината се дължи на разширяването на портфолиото и допълнителното развитие на дистрибуцията. Освен положителния ръст на основния продуктов асортимент с най-растящи продажби бяха опаковките от 2 л прясно мляко и кашкавал "Верея". Въпреки трусовете със затварянето на някои международни вериги развитието в регионaлно-организираната собствена директна дистрибуция донесе по-високите търговски резултати", обяснява Йолита Ботева, маркетинг директор на ОМК. Компанията е работила основно на вътрешния пазар, макар че има сертификация за износ към Русия. За ОМК най-продаваните продукти в България са свежите млечни продукти—серията пресни и кисели млека от марката "Верея. Най-голям ръст на продажбите в стойност (10.3%) има при прясното мляко.
През 2015 г. ОМК е направила инвестиции за 1 млн. лв., а персоналът на групата се е увеличил до 512 заети, което е свързано с разширяване на търговската ѝ дейност, пише в доклада за дейността. Планираният ръст на нетните продажби през 2016 г. е 5%. Записани са намерения за нови инвестиции от близо 5 млн. лв. Йолита Ботева определя като предизвикателства пред компанията на този етап цената и качеството на суровото мляко, динамиката в развитието на модерната търговия, политиката на конкурентите на пазара, която се характеризира с агресивната ценова политика. Предизвикателство е и все по-големият наплив на вносни и евтини UHT продукти.

Другите в топ 3
Свиването в оборота на втората в класацията "Тирбул" е 3.3%, а третата "Меггле" има спад на продажбите от 1.4%.
"Тирбул" се контролира от гръцката група Tyras, която е с фокус върху преработката на мляко. Българското предприятие произвежда твърди сирена, кашкавал и извара. На местния пазар е представено с марката Olympus, която през 2017 г. ще навърши 10 години в търговската мрежа. Компанията е експортно ориентирана. Според отчетите ѝ над 80% от продажбите през 2015 г. са били на външните пазари. "Основните ни приходи продължават да бъдат от износ, като към 2016 г. износът представлява около 65% от продажбите. С всяка година делът на продажбите на местния пазар нараства и за 2017 г. планираме да достигне 40% от оборота", обяснява бранд мениджърът на "Тирбул" Пламен Иванов.
През 2015 г. компанията инвестира 15 млн. лв., за да разшири фабриката си в Сливен. Инвестицията е в нови машини и съоръжения. Инсталирана е автоматична поточна линия за производство на твърдо сирене, нови складови помещения с пълна автоматизация на операциите и др. Площта и капацитетът на завода са удвоени. Заради инвестиционния проект, който е финализиран през 2016 г., през предходната година предприятието не е работило с пълния си капацитет.

Усилията на компанията са били насочени и към увеличаване на клиентската мрежа в магазините и в развитието на дистрибуторската мрежа в големите градове. Фирмата разширява и портфолиото си. "Тирбул" е влязла в сегмента на биомлякото и е пуснала нов продукт—кисели млека 3.6% и 4.5%, произведени по традиционна рецепта с български закваски. "Тази година стартирахме и био прясно мляко, което е сертифицирано от Austria BIO Garantie и е на достъпна за крайния потребител цена", коментира бранд мениджърът на "Тирбул". Компанията отчита ръстове във всички категории—сирена, кашкавали, масло, но най-динамично се развиват продажбите на пресните и киселите млека.
"Инвестиционният проект приключи през април 2016 г. и предприятието заработи с новите си мощности през май. Към 30 ноември се отчитат около 53 млн. лв. приходи. Прогнозите за 2017 г. са приходите от продажби да достигнат 90 млн. лв.", казва Иванов.
Мениджмънтът на "Меггле България" се въздържа да коментира резултатите от 2015 г. и прогнозите за 2016 г. Компанията произвежда мляко и млечни продукти под едноименната марка и е част от германската група Meggle. Във финансовия отчет на българското дружество е посочено, че е през 2015 г. е запазена тенденцията за нарастване на обемите на продукцията, и в частност на брандирания асортимент. Политиката на компанията при подбор на клиентите е да работи предимно с големи и утвърдени търговски вериги, което гарантира по-малък ценови и кредитен риск. През 2015 г. 69% от приходите идват от търговски сделки с 10 клиента.

Основни акценти за сектора:

Приходите от продажби на компаниите в сектора се свиват с 12%.

• 810 млн. лв. оборот за 2015 г.
• Наблюдаваме разместване в челната тройка
• Приходите от продажби на 15 от 25-те най-големи производителя се свиват, а ръстът при останалите десет рядко е двуцифрен процент.

За едно десетилетие българските производители са на път да съсипят вековна репутация създадена от българската хранителна традиция.

Българското бяло саламурено сирене е един от малкото хранителни продукти, наред с киселото мляко, с които България можеше да се гордее и да налага пред света като част от своята културна идентичност. За съжаление за около 10 години сме на път дълготрайно да съсипем имджа си и да станем нарицателен синоним на лошо качество и злоупотреба с доверието на потребителите.

Активни потребители изпитаха качеството на кравето сирене четири пъти през годините 2005, 2008, 2011 и 2016, като тенденциите са за регистриране на все повече продукти с влошено качество. На тези процеси категорично трябва да се сложи край или все повече български потребители трайно ще се обърнат към вносните храни.

Сирене или имитиращ продукт

Едва ли някой ще се изненада, че при 6 от 36 продукти установихме наличие на немлечни мазнини. Това означава е, че имитиращ продукт се представя като сирене, което е много сериозна измама към потребителите и трябва да се санкционира своевременно. В един от тях чуждите мазнини са 100%, което означава че това е продукт на инженерната химия, в който млякото напълно отсъства.

Отново се налага да повдигнем въпроса, доколко ефективен е контролът върху спазването на изискванията за обозначаване и продажба на имитиращи продукти в България и какво не достига на контролните органи да си вършат успешно работата. Ако всеки шести продукт в магазините е с добавени чужди мазнини, какво ли ще открием в сиренето в детските градини, училищни столове, болници или обществени заведения? Най-добре е при съмнения гражданите да подават сигнали до директори, кметове или общински съветници, за да се инициират повече проверки в такива заведения.

Колко струва водата

Отчетливо негативна е тенденцията водното съдържание да се увеличава през годините. Така например през 2005 година нито един продукт не е съдържал повече от 55% вода, през 2008 регистрирахме над 60% вода в 3 от 21 марки, а през 2016 във всеки втори продукт.

Прясно или сухо мляко

Данните от проучването поставят съмнение, макар и по косвен път, че при производството на някои марки се влага сухо мляко. Тъй като сухото мляко е силно обезмаслено, стойностите на общите мазнини в сирене произведено със сухо мляко са много ниски, а водното съдържание е над 60%.

Степен на зрялост

Процесът на зреене на различните видове сирене се обуславя от технологичната обработка и определя в много голяма степен вкусовите показатели на сиренето. Според БДС 15:2010, степента на зрялост за сиренето трябва да е не по-малко от 14,0%. Неузрялото сирене е с по-ниска хранителна стойност и може да съдържа и вредни микроорганизми. При 26 от 36 марки зрелостта е под 12,6%. Очевидно е, че постигането на по-висока степен са зрялост е основното предизвикателство пред повечето производители занапред. Това би спомогнало за повишаване на имиджа на българското сирене като цяло и създава предпоставки за успешно развитие на износа в други държави.

Малко утешение

Проучването не установи нито един продукт със завишено съдържание на сол (над 3.5%) или наличие на антибиотици. На пръв поглед този факти би трябвало да ни зарадва, но от друга страна той може да е показателен и за обстоятелството, че всички отклонения от добрите практики имат икономическа цел - поевтиняване на продукта. Тъй като от добавянето на сол не може да се намалят разходите, никой не го прави. Липсата на антибиотици пък говори за това, че фермерите са толкова притиснати до стената, че дори не злоупотребяват с профилактично даване на антибиотици, което е проблем в много държави.


Какво може да се направи?

• БАБХ да провежда регулярни тестове на продукти от търговската мрежа с участието на заинтересовани страни (производители-конкуренти и потребители);

• Министерството на икономиката (провежда политиката за защита на потребителите в България) да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти от независими потребителски организации;

• Ощетените производители могат да сезират КЗК за прилагане на нелоялна конкуренция;

• Намаляването на ДДС за основни храни ще спомогне за предлагане на качествени продукти на по-ниски цени

..........................................................................................................................................................................

Георги Балджиев - Център за оценка на риска към БАБХ.

По искане на Европейската комисия, на панелът на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA) е било възложено изготвянето на становище относно третирано с UV лъчи мляко като нова храна, подадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 258/97, като се вземат предвид коментарите и възраженията от научно естество, повдигнати от държавите-членки. Оценката следва методиката, установена в Препоръка 97/618/ЕО и се основава на данните, предоставени в оригиналното заявление, първоначалната оценка от компетентния орган на Ирландия, опасенията и възраженията от други държави-членки, както и отговорите на заявителя.

Департамента по общественото здраве и ветеринарните въпроси на Австрия, съвместно с Института по хигиена и технология на млякото и Университета по ветеринарна медицина са направили мащабно проучване обхващащо закупуване на 108 сирена от седем държави - членки, с цел изследването им за безопасност на потребителите от консумацията на сирена, направени от сурово мляко и годността им след доставянето им.

Към 12.06.2015 г., девет месеца след предишния ни тест на масло, нищо не се е променило - някои производители продължават да влагат в продуктите немлечни мазнини в нарушение на законодателството и добрите производствени практики.

Имаме ли институции и общество, които да се преборят с тази практика?

Относно: ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждор свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици и ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50 % от дадена храна.

Според фирмите, членове на АМБ , заключенията и в двата доклада са, че ползите от въвеждането на нови изисквания за задължителни обозначения  биха били по-значими от разходите за производителите и потребителите и че правилата за задължително предоставяне на информация  за производството и суровината на мляко и млечни продукти изглеждат най-подходящото решение в момента.

БСК и 12 браншови организации настояват в промените на Закона за защита на конкуренцията  да има отделна глава "Злоупотреба със значителна пазарна сила от купувачи на стоки, предназначени за продажба на дребно". 

• Българската стопанска камара,
• Съюзът по хранителна промишленост,
• Асоциацията на млекопрерабтователите в България,
• Съюзът на птицевъдите в България,
• Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България,
• Националния браншови съюз "Хлебопроизводители и сладкари",
• Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България,
• Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци,
• Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България,
• Съюзът на производителите на захар и захарни продукти,
• Българската асоциация "Хранителна и питейна индустрия",
• Асоциацията на месопреработвателите в България и
• Националният съюз на говедовъдите в България

изпратиха свое становище по проект на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (454-01-36 от 06/11/2014).

В сила от 06.02.2015 г.
Издадена от Министерството на земеделието и храните
Обн. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2015г.

С наредбата се определят изискванията за:

1. Етикетирането, представянето и рекламирането на храните с цел гарантиране на правото на потребителите на информация;

2. Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните, включително и в случаите на предявяване на хранителни претенции. .....

Тестът показва:  МАСЛОТО Е ПЪЛНО С ВОДА И ПАЛМА!!!

АМБ ще настоява загубите на млекопроизводителите и млекопреработвателите да бъдат компенсирани. Наблюдава се спад в изкупните цени на сурово мляко, внос на евтини жълти сирена, ниски цени на сухо мляко от европейските страни.

Кой ще защити родните производители и преработватели?!

Европейската комисия публикува доклад относно развитието на пазара на мляко и млечни продукти и действието на разпоредбите на приетия през 2012 г. Пакет за млякото. В него се очертават сравнително благоприятни перспективи за пазара на мляко и млечни продукти, прави се равносметка на изпълнението на разпоредбите и преглед на възможностите на Пакета за млякото и се набелязват допълнителни съображения с оглед на отмяната на квотната система през 2015 г.

В 21 акредитирани лаборатории ще могат да се правят изследвания на суровото мляко. Сред тях са освен частни лаборатории и тези на БАБХ.

Национален гаранционен фонд (НГФ) е създаден през 2008 г. като дъщерно дружество на Българска банка за развитие.
Основната цел на фонда е да подкрепя развитието на малкия и среден бизнес, като осигури гаранции, улесняващи достъпа на предприятията до кредитиране.

Списък на одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход със страните членки, отговарящи на Приложение ІІІ на Регламент 853/2004/ЕЕС

БАБХ пише инструкции по документа, които трябва да бъдат готови през първото десетдневие на декември

Министерството на земеделието отлага срока, в който трябваше да влязат в сила новите правила за работа на мандрите, приети след множество критики от страна на бизнеса. Според тях мандрите ще могат да произвеждат освен продукти от мляко и такива от растителни мазнини само след предварително уведомяване на агенцията по храните, което ще може да се прави на всеки шест месеца. Това става ясно от проект на земеделското министерство, публикуван за обществено обсъждане.

Ароматичните вещества в храните ще станат още по-безопасни и ще се регулират от по-прозрачни правила благодарение на два законодателни документа, приети  от Европейската комисия, предаде пресслужбата на институцията.
Единствено ароматичните вещества, които фигурират в списъците с одобрени вещества, ще могат да се използват в хранителната промишленост.

Наредбата е издадена от Министерството на земеделието и храните и влиза в сила от 19.12.2007 г.
Обн. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007 г., изм. ДВ. бр.76 от 29 Август 2008 г., изм. ДВ. бр.63 от 16 Август 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 21 Август 2012 г.

РЕГИСТЪР НА ОДОБРЕНИТЕ ИЗКУПВАЧИ НА КРАВЕ МЛЯКО СЪГЛАСНО ЧЛ.53 ОТ ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Регистър ферми първа, втора и трета група - актуален 01.06.2012 г.

Моля, последвайте линка ...

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) следи за спазването на изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност. Контролира опаковането, етикетирането, представянето, включително и рекламирането на храните.
Моля, последвайте линка ...

Моля, последвайте линка ...

В структурата на Българската агенция по безопасност на храните работят общо 13 лаборатории. На разположение на бизнеса и потребителите са висококвалифицирани специалисти, които извършват множество анализи в сферата на безопасността на храните, фуражите, животновъдството и растениевъдството.
Моля, последвайте линка ...

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) следи стриктно за изпълнение на всички наредби и нормативни актове при вътрешнообщностната търговия и транзитното преминаване на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях и специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи. На граничен контрол подлежат и всички превозни средства, които ги транспортират.
Моля, последвайте линка...

Моля, последвайте линка ...

За да се запознаете с програмата, мерките и статуса на проектите, моля разгледайте следните полезни връзки:
Програма: http://prsr.government.bg/
Мерки: http://www.dfz.bg/bg/programa-za-razvitie-na-selskite-raioni/merki/
Статус:  http://www.prsr.bg/proekti/index.html