Истински бум преживява биоземеделието у нас. Регистрираните производители, преработватели и търговци са с близо 30% повече през миналата година спрямо 2010 г., показват данни на министерството на земеделието. Най-голям е интересът към биопроизводството на орехи, лешници, бадеми и кестени. Увеличават се и площите с ябълки, сливи и кайсии. Намаление е регистрирано само при насажденията с череши.
По биологичен начин се отглеждат и 6700 дка със зеленчуци.
Те са с около 2400 дка повече от 2010 г. Увеличението се дължи на включването за първи път в системата за контрол на 2920 дка с артишок в Ловешко.
Непознатият за България зеленчук се яде като гарнитура или съставка в салати и сосове най-вече във Франция. От него се правят и медицински препарати за изчистване на токсините от черния дроб и бъбреците. Артишокът е мощен антиоксидант заради съдържащия се в него цинарин. Той намалява и нивото на холестерола.
Увеличението на броя на биопроизводителите се дължи най-вече на решаване на някои от проблемите със субсидирането на сектора, обясни Стоилко Апостолов, шеф на фондацията за биологично земеделие "Биоселена". Вече имало по-добра чуваемост с фонд "Земеделие" и министерството на земеделието. За първи път субсидиите за биопроизводство през 2011 г. били платени навреме. През 2008 и 2009 г. обаче имало стотици стопани, които чакали по 2 г. отговор дали ще получат подпомагане.
Големият интерес към отглеждане на биоорехи е заради факта, че за тях субсидиите са
най-големи - 700 евро на хектар, обясни Апостолов. Освен това имало добър пазар за ядките - френска фирма ги изкупувала изгодно. Отглеждането на орехи било и сравнително по-лесно, например при ябълките много трудно било да се опазят от вредители.
Никой у нас не следи как се развива пазарът на биохрани и няма достоверна информация дали търсенето се увеличава, твърди Апостолов. Дори наскоро имало подобно питане от Еврокомисията, което останало без отговор. Субективните впечатления по големите вериги показвали, че щандовете с биопродукция се разрастват. Но все още повечето стоки на тях са вносни.
Лидер по продажби оставали детските биопюрета.
Има и абсурдни неща - биопшеницата ни се изнася почти изцяло за Германия, а после се връща у нас като суперскъпо биобрашно за биохляб, коментира Апостолов. Имало и голям български хлебопроизводител, който очаквал всеки момент да излезе сертификатът му за пшеница и така щял да има суровина за биохляб.
За съжаление преработката ни куца и почти изцяло биопродукцията ни се изнася като суровина, казват от фондация "Биоселена". Над 90 на сто от производството отивали зад граница. Основният пазар е Западна Европа - Германия, Франция и Швейцария. Изнасят се зеленчуци - домати, краставици, моркови, както и замразени плодове - малини, череши, сливи. Традиционно се търсят и българското биорозово масло и лавандулата. За тях имало осигурен пазар и в САЩ и Япония.
Нормално биохраните са с 30-40% по-скъпи от конвенционалните, твърди Апостолов. Заради все още малките количества у нас често разликите в цените били в пъти. В Западна Европа пък при промоции от веригите био и стандартните храни понякога се изравнявали. Във Финландия и Дания дори имало държавна политика 50% от храната, която се предлага на децата в училищата, да бъде био.
Сертифицираните площи за биологично производство у нас вече достигат 266 220 дка, показват още данните на министерството на земеделието. Увеличението им за 1 г. е с около 10 000 дка. Регистрираните оператори - т.е. производители, преработватели и търговци, са 1054. Има и още около 5,4 млн. дка с диворастящи култури - гъби, билки и горски плодове, които се събират от сертифицирани екологично чисти райони. Те обаче не са култивирани и затова не влизат в сметките с площите за биопродукция.
През 2011 г. е отчетен ръст и на биоотглеждането на зърнено-житни култури. С тях са засети 65 210 дка. 2,5 пъти се увеличават площите с ръж, много повече е и царевицата. Спад има само при културите, отглеждани за фураж.
От зеленчуците площите с домати и краставици се запазват, но има намаление на тези с биопъпеши и дини.
За първи път в системата за контрол през 2011 г. са включени и насаждения с маслини край Петрич. Това е по-скоро екзотичен експеримент, трудно можем да се конкурираме със страни като Гърция, Испания, Италия и Южна Франция, които получават и много по-големи субсидии, смята Стоилко Апостолов.
И в биологичното животновъдство има положителна тенденция за ръст на производството. През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над 2,5 пъти до 976 животни. За първи път има и регистрирана биоферма с 200 бизона. Тя е в тополовградското село Орлов дол.
Заради увеличението на броя на кравите има ръст и в производството на биологично кисело мляко и сирене. През 2011 г. количествата са съответно 194 и 144 тона.
27% ръст има и на броя на пчелните семейства, които правят биомед. Имало проявен интерес и за стартиране на биологично птицевъдство.
"Зелените" храни носят 50 млрд. евро годишно
В икономическа криза има само един пазар, който сигурно върви нагоре с по 10-15% годишно. Това са биопродуктите, които вече стигат оборот от над 50 млрд. евро. Делът на българските производители в него обаче е незначителен.
Какво е биоземеделие - модерно и щадящо природата селско стопанство, или търговски трикове за търсене на по-висока цена на продуктите?
Всъщност за биохраните има редица заблуди. Все още мнозина смятат, че ябълката в двора на баба им е био, защото тя не я пръска, или киселото мляко е екологично, защото кравите са пасли в Троянския Балкан. Това обаче съвсем не е така, казват експертите от министерството на земеделието. За да се окичи един продукт с марката "био", имало строг и дълъг регламент, свързан с десетки процедури и жесток контрол.
В биопроизводството са забранени всякакви изкуствени добавки, подобрители или генномодифицирани организми. Растенията не може да се пръскат с химически препарати за растителна защита или да се торят с изкуствени торове. Всичко това се контролира от сертифициращ орган, с който фермерът е задължен да сключи договор. Правят се внезапни проверки и изследвания на почвата в лаборатория. Открият ли се пестициди, веднага отпада разрешението за продажба на биохрани.
11 са сертифициращите фирми, които в момента са лицензирани от земеделското министерство. Освен това, за да се премине от конвенционално селско стопанство към органично, има и т.нар. преходни периоди. Това означава, че трябва да минат 2 или 3 години в зависимост от засятата култура, за да се изчисти почвата и да се премине към биопроизводтво.
Всъщност за органичното земеделие няма пълна забрана за пръскане или торене. Но могат да се използват само одобрени препарати, които са описани в приложение на европейския регламент 885. Те са с натурален произход - например бордолезов разтвор, който е извлек от пчелен мед. Торът пък може да е само естествен - оборски или например от калифорнийски червеи.
Затова и биокраставиците задължително трябва да се мият, преди да се ядат, защото при тях има по-голям риск от заразяване с опасни бактерии като ешерехия коли, отколкото при стандартните зеленчуци.
Биохраните са по-скъпи от стандартните, защото разходите за производството им са по-високи. Причината е, че добивите от 1 дка са по-ниски заради доброволния отказ да се ползват препарати за растителна защита. Употребата на химикали се замества с повече ръчен труд за плевене и култивиране.
Въпреки увеличението на площите все още под 1% от българската земя се използва за биопроизводство, показват данните на земеделското министерство.
В националния план на България за развитие на биоземеделието се предвижда през 2013 г. 8% от земята да са за биопроизводство, а 3 на сто от продукцията да са със серитификат, че е органична. Тези цели обаче са твърде оптимистични и едва ли ще ги достигнем, коментираха експертите.
Без химикали в земята поне 2 г.
Фермер, който иска да произвежда биопродукти, трябва да бъде сертифициран.
Основно изискване е да има 3 години преходен период за земя, на която се отглеждат трайни насаждения, овошки, лозя, и 2 г. за едногодишни култури - пшеница, зеленчуци и пр. Това означава, че трябва да се изчака този срок, за да може напълно да се разградят евентуални остатъци от химически вещества като пестициди и хербициди.
Едва след това може да се твърди, че произведените продукти са биологични.
Срокът започва да тече от извършената първа инспекция. Задължително стопаните трябва да използват и сертифицирани биологични семена, които са включени в специален регистър.
Най-важно е да се спазват правилата за биопроизводство, като не се използват изкуствени торове и химически препарати за растителна защита.
Стандартните процедури включват подаване на писмена или устна заявка и подписване на договор за сертификация.
Контролът дали се спазват изискванията за биологично производство се прави веднъж годишно. Решението за сертификация се взема въз основа на доклада на инспектора, който съдържа фактите, установени по време на проверката.
Предимство при кандидатстване за европари по програмата за развитие на селските райони ще имат младите фермери, които са сертифицирани за биологично производство. Това предвиждат пък последните изменения на мярка 112, съобщиха от фонд "Земеделие". Изискването е младите стопани да са в процес на преход или имат намерение да развиват биологично земеделие.