🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Интересът към биопроизводството расте

Търсенето на органични продукти също е възходящо

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Нарастващият интерес към производството на сертифицирани чисти храни в страната е устойчива тенденция. Официалната актуална статистика на земеделското министерство сочи почти двойно увеличение на регистрираните биологични производители, преработватели, търговци, износители и вносители през 2012 г. спрямо предходната година. С около 40% нараства и броят на подизпълнителите в биосектора. Увеличението е повече от четири пъти в сравнение с 2009 г., когато започва да се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното земеделие. Връщането още по-назад показва, че нарастването е около десет пъти спрямо 2006 г., последната година преди присъединяването на България към ЕС,

С повече от 50% се увеличават и площите за биологично производство през 2012. Почти два пъти по-голям е и делът на площите в период на преход – задължително изискване преди сертификацията.

На какво залагат

Трайните насаждения, техническите и зърнено-житните култури са най-предпочитани при биологичното растениевъдство. Площите с пшеница, отглеждана по биологичен начин, намаляват с около 200 ха през 2012 г. в сравнение с предходната година, но има сериозно увеличение при хектарите с овес (три пъти спрямо 2011 г.), ръж, царевица за зърно. При площите, заети с биотехнически култури, има чувствително нарастване при слънчогледа, рапицата и репицата.

По-голям е интересът към отглеждането на биомаслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки. Над два пъти повече в сравнение с 2011 г. са и площите, заети с биозеленчуци, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. Скок има при биодоматите (повече от девет пъти) и краставиците (повече от шест пъти). Засилващ се интерес се отчита и при отглеждането на биолук, моркови, марули, карфиол и броколи.

През 2012 г. се увеличават около два пъти площите, заети с трайни бионасаждения. Най-голям е ръстът при черешите – до 615 ха за 2012 г. след отчетения спад до 314 ха за 2011 г. Продължава да нараства интересът към биологично отглеждани орехи, лешници, бадеми и кестени, десертни лозя. Основен фактор за развитието на биологичното лозарство е влезлият в сила през 2012 г. европейски регламент за биологичното вино, който започна да се прилага за реколта 2012. Той позволи на фирмите да използват термина "биологично вино" върху етикетите при ясни нови правила за производство и точно разграничаване на използваните практики.

Отглежданите по биологичен начин нетрадиционни за нашата страна култури като артишок, маслини и киви, макар и в малки площи, показват усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят видовете култури, които отглеждат. Намаляват обаче сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби.

Затова пък при биологичното животновъдство тенденцията е положителна - расте броят на отглежданите традиционни за страната говеда, овце и пчелни семейства, дори и на регистрираните бизони.

Специална ос 2 - "Подобряване на околната среда и селската природа", в действащата Програма за развитие на селските райони финансира мерки, насочени преди всичко към необлагодетелстваните райони, дребните фермери, щадящи околната среда, биологичните производители. Средствата по тази ос са за компенсиране на по-малките доходи на тези земеделци - резултат от по-трудните условия на работа и мерките, които предприемат за съхраняване на природата.

Финансовата подкрепа 

за биологичното производство бележи своите върхове и спадове в годините – не от гледна точка на общия размер (където тенденцията е възходяща заради нарастващия брой на производителите), а главно заради усложнените процедури и сроковете, в които се изплащат субсидиите за екология. И макар че в последните години тези пари бяха плащани с предимство, все още има тъмни краски в "картината на задоволство" заради общи за всички земеделски стопани познати проблеми.

"През 2013 г. не съм получил директните плащания за площите, които обработвам", каза Стоян Симеонов, собственик на биоферма "Софина" в с. Лесново край Елин Пелин. Той се занимава от четири години с биопроизводство на зеленчуци, които доставя директно по поръчка на клиенти в София, както и за кооперативи във Варна, Пловдив и Бургас. "Причината е, че големи производители в съседство при очертаване на обработваемите площи върху ортофотокартата са посочили като свои площи, които са моя собственост и които аз обработвам. Заради това застъпване трябваше да доказвам с нотариални актове моите права, но данните още не са обработени и затова парите се бавят", обясни Стоян Симеонов. "По същите причини не съм получил и субсидиите по мярката за агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Знам, че тези средства все някога ще ми бъдат изплатени, но е факт, че ми липсват сега, когато се готвя за новата кампания", поясни Симеонов. Той заяви, че през юни миналата година е кандидатствал с проект за покупка на земеделска техника. "Изискваха ми допълнителни документи и разяснения, но досега няма окончателен отговор за съдбата на проекта. Пролетта е на прага, не знам ще имам ли нова техника или не. Тази неяснота прави планирането невъзможно", обобщи Симеонов.

Известно е, че бъдещото развитие на земеделието в ЕС след 2014 г. и финансирането му все по-тясно е свързано с темата екология и устойчиво използване на природните ресурси. В предложението за нов регламент за подпомагане на развитието на селските райони от европейския земеделски фонд за периода 2014 - 2020 г. се предвижда създаването на нова мярка - "Биологично земеделие".

В същото време след официалното представяне на първия вариант на оперативната програма през следващия период стана ясно, че парите за агроекология са орязани почти четворно - от 400 млн. евро в досегашния период 2007 - 2013 до 108 млн. евро за 2014 - 2020 г. Обяснението на администрацията е, че поради трудности в усвояването се наложи част от тези 400 млн. евро да се прехвърлят към други мерки. Затова в следващия бюджет са заложени средствата, изразходвани за биоземеделие и животновъдство до момента. Биопроизводители обаче напомнят, че сред причините за ниското усвояване на средствата е мудността на администрацията, както и усложнените процедури, които бяха коригирани едва през 2009 - 2010 г.

Търсенето нараства

Според експерти от британската консултантска компания "Органик монитор" световният пазар на биопродукти е един от най-бързоразвиващите и нараства годишно с 10-15%, което в абсолютна стойност е ръст от около 5 млрд. долара годишно. В момента той се оценява на около 60 млрд. долара срещу 8 млрд. през 2000 г.

САЩ и Канада са най-големите пазари за биологично сертифицирани продукти – близо половината от световното потребление. На държавите от ЕС се пада 40% дял от консумацията. Германия, Великобритания и скандинавските страни са с най-развити пазари на биологични хранителни продукти, в т.ч. и замразени, в Европейския съюз. Една трета от общата стойност на продажбите на биопродукти в евросъюза се пада на Германия. Дания отчита най-висок дял на продажбите на биологични храни (6.7%) от общия пазар на храните в страната.

Според анализ на Българската стопанска камара Австралия, Аржентина, САЩ и Китай са водещи като размер на площите за биопроизводство. Пекин вече има и държавни програми за насърчаване на производството и износа на органични продукти - главно бобови и зърнени култури, ядки, зеленчуци и чай.

Всички експерти са на мнение, че биопроизводството е изключително подходящо за България заради наличието на природни дадености, незамърсена земя, имидж на традиционен производител на селскостопански продукти. За съжаление само 5% от продукцията на българските фирми за биопродукти намира място на вътрешния пазар. Зад граница заминават биомесо, мед, зеленчуци и плодове. Основен проблем в сектора са недостатъчните количества продукция, която могат да предложат биопроизводителите, и нежеланието за коопериране.

По данни на Асоциацията на биотърговците в България се продават около 5000 сертифицирани биопродукта. Българските биопредложения все още са малко, но асортиментът им се увеличава. Биопродукти се предлагат в над 500 обекта в страната. Расте и броят на специализираните биомагазини – само в София те са около 20.

През 2012 г. консумацията на биопродукти в България възлиза на едва 0.7 евро на човек на година по данни на стопанската камара. Като причина за ниското потребление се сочи високата им цена - те са с между 60 и 80% по-скъпи от обикновените. В рамките на ЕС най-голяма е консумацията в Дания - 140 евро на човек на година.

Статията е част от специалното издание на "Капитал Daily" "Земеделие и бизнес"

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nye avatar :-?
    nye
    • - 1

    [quote#0:"статията"]С повече от 50% се увеличават и площите за биологично производство през 2012. Почти два пъти по-голям е и делът на площите в период на преход – задължително изискване преди сертификацията.[/quote]
    По характер това производство е екстензивно, за разлика от традиционното земеделие, така че това увеличение изобщо не е учудващо. Това разбира се не значи, че произведената продукция неминуемо ще нарастне с 50% ... не че има лошо, поне земята да не пустее ...
    [quote#0:"статията"]През 2013 г. не съм получил директните плащания за площите, които обработвам", каза Стоян Симеонов, собственик на биоферма "Софина" в с. Лесново край Елин Пелин.[/quote]
    При 10км до Верила и 15-20км до Кремиковци кое точно е био-то на тази ферма? Че не използват пестициди? То не е нужно, прахта от доменните пещи на Кремиковци заровена из цялото софийско поле ще подпомогне борбата с вредителите ...
    [quote#0:"статията"]Всички експерти са на мнение, че биопроизводството е изключително подходящо за България заради наличието на природни дадености, незамърсена земя, имидж на традиционен производител на селскостопански продукти. [/quote]
    Госпожо автор, дайте ги поименно тези експерти, та да се запознаем и ние с тези уникални природни дадености ... например незамърсената земя около р. Арда (ОЦК), Тополовград (урановите сондажи), София (Кремиковци, Верила и пр.), Стара Загора (комплекс Марица Изток) ... все чисти прозиводства сме имали (имаме), та да твърдим, че земята ни не е замърсена, някак си звучи доста (из)насилено ...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал